Небето пак плаче 
посивяло над мен 
и улуците тихо пригласят.
За миг ме погали вятър студен
и прошепна ми :"Как си юначе?"
"Добре съм." -но парна ме топла сълза 
по бузата стекла се бързо.
Премина през вихъра , стана роса 
и блесна в ръката ми чудно.
Погледнах нагоре и срещнах дъжда,
а той ми изми самотата.
Погалих аз вятъра , целунах нощта
и с поглед потърсих Зората.
През тъмния облак намигна луна
голяма, червена и близка.
И в шепата стиснал аз капка роса 
се скрих в автобусната спирка.
Над мен барабанен оркестър запя
от хиляди капчици бели.
Нощта си отиваше , грейна зора
дъждът каза сбогом .. и спря.

15:00 Баден Баден . 
просто ей така.... 2018 /1