когато  се родих   не знаех  какво съм .пък и не ми пукаше особено .
каквото исках ми се даваше ,защото бях много настоятелен ,и гръмогласен.
после се появи елементарния разум.започнах да разбирам големите.
и така се появиха : големия и малкия страх, големият и малкият кеф,
големият и малкият  бой .един ден разбрах  за какво още служи и онова нещо под пъпа.И от този момент в недораслото ми тяло  като че ли нещо се спука.
Усетих го в главата ми ,после минаваше през гърлото и,то съхнеше и болеше.
След това се спускаше надолу към гърдите  ми , дишах учестено .стомахът се свиваше ,около и под пъпа ми нахлуваше топлина и после  усещах странна сладка болка.След време ,когато по лицето ми се появиха едни странни пъпчици разбрах че на това големите викали полово узряване .А аз мислех че е някаква зараза дошла от  едно момиче от нашия клас.То караше не само аз да се чуствам така ,а и другите момчета.
Така открих  момичетата , другите -различни от мен същества .Опитвах се да разбера защо и те съществуват. Не можех да открия причината  за това да ги има и тях.
Те ни караха да се бием заради тях, да си мечтаем заради тях ,да не можем да спим заради тях,да не внимаваме в час .а бе само проблеми , а онази странна слабост като че ли ни караше постоянно да  ги търсим .
през тези години всичко бе  много хубаво. Имаше и зима и пролет и лято и есен.
Пиех вода от реката без страх, късах киселец от полето без да се страхувам.
пиех мляко от котлето на леля без да мисля за другоосвен за насладата от истинското и вкусно мляко.
Итака  един ден  загубих приятелите си. Трябвало да отида да уча на друго място.
После на друго, после пак. И изведнъж разбрах че с тези мои приятели  ,с които заедно пиехме вода от реката, ядяхме киселец и  гонехме  пеперудите и гущерите  по поляните си е отишло завинаги  времето  на  безгрижието и усмивките .
     Промени се  всичко. навсякъде , дори  и аз. Само времето  запази своите четири лица.Зима пролет лято и есен.
  Един ден  разбрах че идва и друга промяна. Тогаван,на прага на университета открих  че промяната е засегнала много от новите ми познати.Срещах повече неистини и  маски. И така  постепенно забелязах че почти не срещах истински лица.
САМО МАСКИ.Не бях готов да посрещна тази новост. Онези големи хора които  бях видял за пръв път след моето раждане  ме бяха научили да не покривам лицето си.
А тези с маските  явно имаха други учители.
После ..... станах  баща . И ми се наложи да разбера че без маска никъде не можеш да отидеш.Но не можех да си намеря маска като за  мен .А без маска сеоказа че си лесна  плячка за хишниците . Онези от бетоновата джунгла. Лошото е че ние без маските сме били много малко , а хишниците  мноооого повече .
И ме изядоха . но не умрях . В ТАЗИ ГАДНА ДЖУНГЛА  ТАКИВА БИЛИ ЗАКОНИТЕ .
ЯДАТ ТЕ , НО НЕ УМИРАШ.ЗАЩОТО НЕ МАСКИРАНИТЕ СМЕ БИЛИ КЪТ И ХРАНАТА  БИЛА  НА СВЪРШВАНЕ . 
Всеки ден разбирам  че тази ДЖУНГЛА  Е ВЕЧЕ НАВСЯКЪДЕ.И НЯМА СПАСЕНИЕ .
РАЗБРАХ ЧЕ  АКО НЕ СЕ ХРАНЯ С ШЕПА ЩАСТИЕ ВСЕКИ ДЕН ,ОТКРИВАЙКИ ГО ЛЕСНО ЗАЩОТО СЪМ БЕЗ МАСКА , СЛЕД НЯКОЛКО ИЗЯЖДАНИЯ  ВЕЧЕНЯМА ДА СЪМ ПАК ХРАНА ЗА  ХИШНИЦИТЕ. 
Но  се оказах в плен на себе си , защото не мога без шепата щастие  всеки ден .
 Страх ме е да  не загубя  източниците си  на моето щастие :
моята дъщеря , моят син , моят внук , Моята Ани  и Мима . Но пък не искам те да са храна , дано си намерят маски , Господи , тогава мога и без щастие , защото тях не искам да ги ядат , като мен . ОБИЧАМ ВИ

  
 

Tati i az te obicham adski mnogo,sega kogato prochetoh tova placha ot radost che imam nai-unikalniq i dobyr bashta na sveta.OBICHAM TE !!!!!