Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2011 11:19 - юлското лято на един льохман
Автор: pi4bull Категория: Лични дневници   
Прочетен: 485 Коментари: 0 Гласове:
0



Прегръдката на Реката Пристъпи във бистрата вода на реката ,опипвайки внимателно дъното избягвайки хлъзгавите камъни и се потопи . Искаше да стигне   до отсрещния бряг . Реката бе тиха и топла ,галена от ярките и горещи   лъчи на юлското слънце . Знаеше че под спокойната повърхност дебне течението    .Той го усещаше по усилените движения на рибките .Но бе сигурен че ще успее. Приятелите му гледаха от брега за да видят дали ще посмее да я преплува . Ако се откаже щеше да потъне от срам. Та сред тях бе и Аделина.Нима можеше да си позволи слабост.Тя стоеше на брега и го гледаше с онази усмивка ,която го караше да се чувства   като герой и предизвикваше странната и приятна слабост някъде   там   под стомаха . Боготвореше я , нейните красиви и топли очи бяха постоянната награда за усилията му да я спечели. Всички момчета се стремяха към нея. Водата го пое, усети как тялото му олеква ,отпусна се и започна да се бори със слабия бързей. Така неусетно стигна до средата , връщане вече нямаше . Погледът му бе впит в отпуснатите   като коси клони на върбата отсреща. Трябваше да стигне до тях . И тогава го връхлетя вълната изскочила сякаш от нищото .Тиха и коварна като стаен хищник тя го грабна и го понесе опитвайки се да го натисне към дъното . Не чуваше нищо ,не виждаше ,не знаеше какво става, само усещаше че ръцете и краката му се движат сякаш се отблъскват от водната стена . Пред него се появи сиво бяла скала  подала се от водата като по чудо.Той се хвърли към нея сякаш предчувствайки че след нея няма да има нищо друго освен вода . Протегна ръце и се опита да изхвърли тялото си от прегръдката на реката ,замахна и тогава усети че някой му подава ръка. Силна и здрава ръка ,покрита със мокри зелени листа  . Скритата зад скалата Върба бе протегнала клон над водата .Сграбчи клона с огромно усилие и усети твърдия камък под краката си . Реката го пусна от прегръдката си , дървото и камъкът бяха неговите нови приятели .Изпълзя върху скалата треперейки , усещаше болка във всяка част на тялото си. Легна върху камъка ,топлината се разля в мускулите му , пред очите му се спусна тъмна пелерина ,затвори очи и се загуби в нея.   Събуди се   с чувството , че някой го гледа. Слънцето все още се подаваше иззад   върхът на лешояда .Каменното легло беше охладняло и усещаше тялото си сякаш набодено от хиляди невидими иглички. Някъде над поляната на хълма до реката се чуваха викове и писъци.Някой викаше на висок глас името му. Беше майка му. Гласът й преливаше ту в плач ту в удавен от изнемога стон. Разпозна и гласовете на Петьо ,Динко Милко и Аделина.Търсеха го. Обзе го страх. Явно смятаха че се е удавил. Скочи и се затича по пътеката покрай брега . Бягаше по стръмния склон ,тялото му поемаше невинните закачки на застаналите до пътеката габерови храсти , не обръщаше внимание на шумкащите изплашени от неочакваната му поява зелени гущери и жаби. Малък смок се шмугна в къпиновия храст изпречил му се изневиделица и одрасквайки рамото му.Беше изгубил страховете си от внезапните срещи   с   тези същества ,пред очите му бе само лицето на майка му. Не разбра как   се беше разплакал ,но спря за да изтрие очите си .Не искаше да го виждат   как плаче. Пое си дъх ,изтри си лицето   и извика: -Мамооо! Мамооо ! Юли 1970г.                                                              * * *



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pi4bull
Категория: Лични дневници
Прочетен: 206980
Постинги: 202
Коментари: 85
Гласове: 318
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031