Мостът на спомена  

    В една есенна вечер ,
прегърнал студа
Бавно крача унесен 
в мойте мисли сега.
Търся моста на спомена ,
да премина брегът,
за да срещна утехата ,
да изхвърля страхът Свил сърцето ми .

О , да не бях се родил ,
да не бях  живял там Да не бях ,но уви
. Само спомени ,спомени...
Ех , защо ви търпя, вие тежко сте бреме.
Нося ви и скърбя по лицата усмихнати,
по планинския скат ,по реката ,по себе си....
Там във детския свят.
Там останахте всичките мои  смели мечти,
трепети и момичета и незрели мъже.

Там където завинаги ме позна любовта,
Ех къде сте момичета с луничави лица.
Ех приятели няма ви тук във днешния ден .
Там останахте , може би само заради мен.
Там реката където мие белия бряг,
И върбата оплита с плитки бързея пак.

Там завинаги   струва си да се върна сега.
Да поседна на камъка под добрата Върба .
Да погаля лицата ви във водата видял.
И да легна прегръщайки силно бялата кал.
Да полепне по мене тя, като спомена мил
Да усетя с нозете си аз ливадни треви.
А под мене застенва уморената нощ
Лека нощ мои спомени ...лека нощ ...