когато гроздето във вино се превръща ,
и мама пак запретнала ръкави 
завива сладка баница в месали,
а татко вънка под асмата ,
софрата пази с гроздовица блага ,
кокошки крякат ,и петелът кукурига 
и на главата ми изака се авлига.
И щъркелът доволно с клюн изтрака 
и литна пак за жаби в ракитака. 
Затуй аз там намирах все утеха ,
да похортувам с тате с мама ,с тетка,
да взема дъх от вишната на двора 
и да се видя с истински добрите хора .

днес , по мотиви на Д.Дебелянов