защо ме мама мен избра за своя син -дебил.
Горката тя е искала да се гордее с мен ,
обричайки ме на съдба ,коя не съм мечтал.
Пораснах с връзки цветни ,с калпаче с лъвски знак
със клетвите за вярност във едно ДКМС,
Растях и слушах клетви на баща ми -комунист
срещу властта ,срещу система ,партия и ред.
Пораснах тъй все раздвоен между мечта и строй,
Между закон и мръснички игри и дефицит безброй.
Така загубих вяра аз във всичко в що се клех.
Остана само вяра в Бог , свещица и покой.
Така изнизаха се те -години и мечти,
изтекоха през дланите , а още ме боли.
И днес така растат децата ми
и аз все още питам се
защо живях така?
Когато се обърна аз назад 
към пътя извървян ,
Разбирам днес защо все пак 
ме мама мен роди.
Не съм дошъл на този свят случайно 
не не съм.
Съдбата ми си е съдба ,децата са светът.
И днес за нищо не скърбя, за никой и за туй,
защото все съм дал на някой по добра съдба.