Той отдавна не е тук,

 празно е навсякъде, 
той отдавна ни заряза ,
тихо си отиде,
самоние дето все
силно се надяваме
и смирени все стоим
и свещички палиме...
 И защо да е при нас ,
с какво сме го заслужили?
Той е там , при Господ бог ,
Син е божи-праведен. 
Нам е чужд ,ний грешни сме ,
 злобни и всезнаещи, 
кланяме се , молим го
за каквото мразим се ..
А дали простил би Бог
нашето безсрамие сатанинските мечти,
алчността отчайваща?
 Той отдавна не е тук ,
а  Душата - празна ,
а в гърдите като с чук
бий сърце -камбана....