всеки път едно и също,
май че за наивник ставаш–
глупостта ти е присъща.
Тъй си мислиш вечер късно,
сутрин рано със кафето,
и от мисли не остана мъжка гордост във сърцето.
Самотата те очаква, както близките във къщи,
прегърни я само тя е тук до теб излишно тъжна.
А тъгата е лекарство, тя не се приема трудно
тъй със времето навярно все ще я преболедуваш.
Стиснал зъби и юмруци стиснал силно побелели
носиш си съдбата своя чувствайки се непотребен.

спонтанно наивно ..... от сърце. Лудвигсбург 17.08.17г.