Мъглата е притиснала града,
умирайки нощта пак тихо плаче.
Росата мие старите листа
а клоните си шепнат  в мрака.
Мъждукат уличните лампи вън
и кротко чакат те зората .
А в къщи  лампички елхови светят знам
и сгряват ми пред Коледно душата.
Подаръци  усмивки ще дарят .
Ще грейнат детските усмивки.
И аз ще знам  че пак ще чуя  звън 
на вашите прегръдки и честитки.
И някога , когато възмъжал 
синът ми ме попита  за  това
  къде съм бил ,къде съм скитал...
защо не съм бил с него у дома?.
Аз отговор не ще намеря верен
но няма да говоря-ще мълча.
Мъжът не може да остане беден,
когато помнят детските сърца.    

23.12.2017  5:40  някъде в Германия