и по забравени и малко остарели.
Те на душата ми опънали са стремето,
И във съня ми все върлуват смело.

Какво ги храни та не отминават ,
защо все тъй спохождат ми в съня?
Не искат да си тръгват ,
а годините отлитат ..
а те спотайват се във моята душа.

О колко много грешки преживях ,
илюзии разбивах , не разбрах
че егото е тежко бреме , грях.
И спъвах се ,и падах, но вървях.

И корени не пуснах, не успях 
да се превърна в статистично тяло,
живях все нов живот , мечтах 
да почна с по добро начало....

А той-Животът не отвърна с лошо , не
на карти аз играх със Него смело.
Понякога го вземах на мезе ,
а Той ме удряше ... и почвах отначало.

Сега разбирам , Той прошепна ми веднъж
когато мислех аз да го разкарам 
през парапета там от шестия етаж...
-"така е лесно ала ти си просто мъж 
и мъж бъди , там горе си излишен."

Така незнайно как защо и где
прозрях аз Неговите думи.
" Не може никой да си тръгне тъй
от този свят , оставяйки
мечтите неизпълнени!"

26.10.2017 г.