Помня очите им кротки и благи,
нямаше болка и страх , нито сълзи,
сякаш бързаха от този свят да избягат.

И до сега все ги търся в съня си...
и посред нощ все се будя внезапно.
плувнал в пот и със сълзи по скулите.
Колко болка им носих аз приживе.

Те отдавна са заедно там някъде ,
и отново са вплели ръцете си.
Бродят заедно боси по облаци,
Там цветята се носят във космоса.

Знам че моя живот е зад центъра,
скоро почва обратното цъкане 
на часовникът божи в душата ми
Нищо няма да жаля за себе си,
Никой няма за мене да жали.

И когато отворя очите си 
и не срещна на утрото багрите,
знам че вече съм там , при звездите ,
бос през звездни цветя аз ще тичам.

Изгорете го тялото - старото,
не е грешно , на прах да ме сторите.
Само моля ви моя прах да разхвърляте 
там където аз жив съм написал.

Баден Баден , 16.04.2019 21:38 ч.