Аз помня още старият Бадем,
застанал като страж пред дядовата къща.
До него тихо шумоли реката
и сякаш корените негови прегръща.

Небето помня над короната му стара.
И на Света Марина хребетът изваян.
Чешмата стара още ме подсеща,
как пил съм от водата и омаян.

Приятелите помня , и мегдана,
по който тичахме със бял самун в ръцете.
Игрите от зори до късни вечери,
и укорите в погледа на мама.

Аз помня селото на мойто детство
и снимката на дядо от стената.
И гроздовете сладки на софрата
искрящи с кехлибарено вълшебство.

Защо ли все натам ме теглят мойте мисли?
Бадемът стар отсечен е отдавна.
И къщата стои все тъмна вечер,
Над нея сам върхът на вечност е обречен.

Със мен и спомените ми ще си отидат.
Но селото и бащината стряха
ще бъдат винаги в сърцето и душата,
както Бадема-вечен страж във тъмнината.


Б.Б 11.03.21 22:15