"Стана рано .Расото висеше на стената и сякаш го будеше.Отключи църковната врата , помете предверието ,запали газеничетата и се приготви за сутрешната служба.Скоро щяха да заприиждат хора. Беше зазоряло ,ала никой не отиваше на полето преди литургия.Беритбата на тютюна беше започнала,но селяните минаваха ,черкуваха се,оставяха по големите деца в килийното школо и тръгваха.Каруците запяваха онази дивна песен под звуците на скрибуцащите колела,а плетените кошове допълваха онзи весел оркестър заедно с празните менчета и чановете на привързаните към ритлите кози,крави и друга домашна твар.Кучета тичаха около каруците и с техният весел лай си бъбреха ,я за зайци ,лисици или нещо тяхно си. Отец Полихрон гледаше тази гълчава пред църковния двор,задръстваща хармана ,чуваше тътренето на мирянските нозе вдигащи прах по пътеката към храма господен и една позната радостна тръпка премина по лицето му.Пробуждаха се съселяните му,искаха децата да се учат,да познават книгите,да станат повече от тях.Килиѝното училище беше отесняло."

Откъс от "Пеперудата"