Прочетен: 776 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 27.03 09:30
Като се замислим, всичко почна от лакомията на корпорациите, които искаха мигрите да са им евтина работна ръка. Което само показва колко малко знае Западът за Изтока и какви пълни, дебили са шефовете на огромните, мегамощни международни корпорации.
На Изток чиновниците работят от осем до пет.
На Запад – от девет до пет.
Махмурлията Изток пъпли през мъгливото зимно утро, псувайки службата, държавата, живота, съдбата … Изтокът е полуобръснат. То е, защото се е бръснал снощи, за да може сутринта малко повече да поспи. Гладко избръснатият Запад мълчаливо се вози в метрото. Изток разказва вицове в препълнения трамвай. Запад чете вестник. Абсолютна тишина. Никой с никого не говори. Изток се влюбва в непозната чиновничка между три автобусни спирки. Естествено на работа идва в осем и половина и сърдито казва на шефа си: „Какво толкова? Да не би да сме на Запад?“
Запад започва да работи в девет.
По това време Изток вече бавно започва да идва на себе си. Изпил е три кафета и е прочел и разбрал какво става на Запад. До девет и половина Изток разправя какво е гледал снощи по телевизията…
Запад вече сериозно работи. Той не може да преразказва какво се е случвало по двеста и седемдесете телевизионни канала, защото никой не е гледал същата програма.
В десет и половина Изток, който е имал час преднина пред Запад, отива на заслужена закуска. Като че ли цяла сутрин е копал, той закусва телешко шкембе, скара, бюреци, дреболии, фасул чорба, и други по-леки ястия. После дъвче клечка за зъби и изпива три бири.
Запад има обедна почивка между дванадесет и тринадесет часа. Той изяжда на крак сандвич със студено пилешко (бялото месо) и изпива един „севън ъп“. След това се връща на работа. В коридора на предприятието, където работи, е изпил първото си нес кафе в картонена чаша.
Изток вече има предимство от три бири и два коняка. Между другото е чул за някаква разпродажба, отскочил е да види за какво става дума и след два часа се е върнал в канцеларията си.
Запад се е уговорил събранието на синдикатите да бъде в събота, когато не се работи. Ще коментират евентуалната стачка.
Изток с помощта на синдикатите се е заредил с хранителни продукти, които ще натика във фризера. В пет след обед Изток се връща в къщи. Преди това се е отбил на една пача и още една бира.
Изток е полегнал на дивана и скоро захърква, след като предварително е покрил лицето си с вестника – да не го кацат мухите. Будят го в 19:30 да гледа телевизионните новини. Изток има хиляди забележки по повод икономическата и политическа ситуация. След като е видял новините, Изток се нахвърля върху леката вечеря: варени свински крачета с хрян и червено вино от тъста му на село.
Шест часа. Запад се връща у дома. Няма сили да прочете вестника си в метрото.
Западът е изцедил всичко от Запада.
Изток е по-свеж вечерта, отколкото сутринта! Той вече играе карти с кумовете си и отваря трета бутилка от червеното.
До смърт умореният Запад захвърля мокасините от краката си и пие уиски със сода, за да дойде на себе си. Срутва се в креслото и гледа треперещите телевизионни образи, без да разбира съдържанието им. Пита се: дали живота изобщо има някакъв смисъл? Къде води всичко това? После без желание вечеря - бледа атлантическа риба без вкус и варен зеленчук. Чаша бяло вино.
В този момент Изток има преднина от пет чаши червено.
Запад си ляга рано. Утре е работен ден. Запад ще живне само през уикенда. От петък в пет след обед до неделя вечер.
На Изток всеки ден му е празник. Не бих живял на Запад, казва той на жена си, и милион да ми дават дневно!
Запад взима хапче за сън.
Изток лекомислено взема заем от Запада.
Запад одобрява заемите, за да може да живее от лихвите на Изтока.
И на Изток и на Запад спят като бебета и сънуват цветно…
Не може да се каже, че Изток обича децата си повече от Запад. И въпреки това източните деца остават много по-дълго в семейното гнездо от западните. Затова на Изток се остава по-дълго млад. В момента когато западният петдесет, или шестдесетгодишник се оттегля от бизнеса в спокойствието на своето ранчо, неговият връстник на Изток минава все още за млад, перспективен човек, на когото за съжаление му пречат по-възрастните!
В един източен и в един западен град, в един и същи ден са се родили малкият Изток и малкият Запад. Против едни и същи болести са ги ваксинирали, но работа не си намерили в един и същи ден.
Докато малкият Изток ритал топка, бащата на малкия Запад му намерил работа – да бъде вестникарче. На дванадесет години спечелил първите си пари.
„На Запад на твоите години вече сами печелят!“, вика из къщи бащата на Изток. „Остави детето да се наспи! – защитавала го мама Изток. Ако не сме могли да живеем ние, нека поне той…“
И докато караха малкия Изток да свири на пиано (за което очевидно нямаше слух), да учи цигулка, западни езици, малкият Запад след училище разнася кафе из магазините в квартала. На осемнадесет години вече има спестявания и делови връзки.
Когато малкият Изток влезе в университета, малкия Запад вече напусна бащината си къща и си взе апартамент под наем. И докато малкият Изток мрънка за джобни пари, малкият Запад дава на семейството си пари на заем, които прилежно му се връщат.
Малкият Изток дълго и безгрижно следва обществени науки.
Малкият Запад прекъсна образованието си. Той нямаше време за прекалено дълго следване. Ако са му необходими зидари, ще внесе готови от Изток. Ако му потрябват архитекти – ще плати за най-добрите, вече завършили, пак от Изток. Ако му потрябват пари, ще вземе от лихвите, естествено от заемите за Изтока.
Малкият Изток все още пита майка си: „Старо, какво има за обяд?“
Малкият Запад се е преселил в друг град и веднъж в годината честити на родителите си Коледните празници.
Накрая малкият Изток някак си завърши университета, и се ожени, за да живее в едната от двете стаи. Баща му ходи къде ли не да му търси работа, докато той редовно участва в дискусиите за безработицата на младата генерация. Между другото той вече е на двадесет и седем години и в живота си не е спечелил нито лев! Той и жена му (която все още следва) живеят от това, което им дадат родителите. Майката все още готви и кара сина си на средна възраст да се облече по-топло, защото навън духа. Бащата дава поредица от полезни съвети. Майката все още не може да заспи, докато детето й не се прибере в къщи. Малкият Изток живее така, сякаш е в целодневна детска градина. Малкият Запад който вече е голям, е завел децата да видят дядо си в другия край на страната.
Малкият Изток най-сетне е получил разрешение да остъкли терасата и така да разшири хола.
Старецът Запад умира сам в старчески дом. С това е платил самостоятелността на малкия Запад. Очите му затваря дежурната болногледачка. Малкият Запад наследява спестяванията и застраховката му.
Старият Изток все още седи на мястото си, начело на масата и на него първо му сипват в чинията. Продължава да дава поредица от полезни съвети. Един ден малкият Изток ще седне на неговото място. Няма да наследи нищо, освен навика да дава безсмислени съвети.
Тъй като образованието е на гърба на мама и татко, Изтокът е пълен с интелектуалци без пукната пара в джоба, които не знаят какво да правят с натрупаните знания.
В къщите на хора с добро положение на Запад някои имат повече бани отколкото книги!
От друга страна източните интелектуалци нямат къде да приберат своите библиотеки, защото много от тях живеят в малки апартаменти.
На Запад, онези които умеят да различават супата „Кембъл“ на витрината на супермаркета от същата такава камара консерви, нарисувани от Анди Уорхол в някой музей, обикновено работят като изкуствоведи.
На Изток екскурзоводите – магистрати по история на изкуствата, с изтъркани пети, водят по музеите пребогати западни неграмотници и им обясняват, че преди Христос разпятието не е съществувало. Същите им оставят дъвки вместо бакшиш.
Запад няма време да учи чужди езици; по-практично му е да ангажира преводачи. Някои източни полиглоти никога не са виждали страните, чиито езици говорят перфектно! Те знаят наизуст поетите на Париж, Лондон и Сан Франциско, за които голяма част от французите, англичаните и американците не са чували дори когато те са им съседи. Но въпреки това абсолютно празното платно на Марк Ротко струва най-малко милион долара.
Препълнената икона с четиридесетимата мъченици от дванадесети век, западнякът на Изток ще получи за слънчеви очила „Рейбан”. На запад красотата е скъпа. Тя е доходна професия, чеиз. Красавиците са фото модели, манекенки, артистки, или богато омъжени съпруги.
На Изток красотата е безплатна, защото все още съществува вярването в приказката за любовта и себеотрицанието. Затова келнерките на Изток често са по-красиви и по-благородни от гостенките от Запад, на които сервират.
И докато богатите хора на Запад въпреки богатството си не смеят да носят със себе си повече от двадесет долара по улиците, да не би някой да ги убие и обере, в сигурния Изток биха носили милиони – ако ги имат!
Запад копнее за забравените естествени миризми на пот и възбуждаща женска кожа; Изток мечтае за непостижимата западна козметика, която отдавна е унищожила всичко.
Остригани пънкари от Бронкс учат Изтока как да свири рок.
Довчера полугладните и полуголи Източняци на Запад стават клавирни е вокални звезди, примабалерини, автори на бестселъри и режисьори с куп Оскари. Изкуството най-добре се учи на Изток, а най-скъпо се продава на Запад. И все пак пан Храбъл в Прага мечтае за уиски, а пан Форман в Холивуд мечтае за пилзенска бира.
Бягайки от насилието, отчуждението и терора на потребителското общество, западните интелектуалци намират на Изток изгубената близост, пътуват до най-затънтени села, записват народни поговорки и се учат да свирят на кавал.
Източните интелектуалци биха дали всичко това за толкова долара, колкото първите плащат за самолетния си билет през океана!
Западните интелектуалци кичат стените на къщите си с гъдулки и грънци, които са донесли от Изток.
Техните Източни колеги лепят по стените на апартаментите си постери на Мерилин Монро, реклами за кока-кола (от които западните са избягали) и плакати „I love N.Y.“.
Уви, манталитетите ни стремително се уеднаквяват. Младото поколение вече навсякъде е почти еднакво навсякъде като визия и манталитет. Наблюдение след посещение на близо 30 държави...
