Във тишината на зимната нощ  ,
скрила студени цветя по стъклото,
ти пак ме галиш .
Сърцето ти топло 
ме  вика и плаче от болка.

Бълнуваш и стенеш в съня си.
Мечти и неволи кому ли споделяш?
Къде ли се скиташ в съня си .
Сама ли си ?Искаш ли помощ?  

Каквото не мога да дам ,
ще открадна за теб .
Каквото направил съм то е за теб .
Каквото мечтала си ,
то обещал съм за теб .

Каквото не съм , то ще стана за теб.
Обръщам очи да те видя във хладния  мрак ,
Лежа  със дъх спотаен във гърдите си , тихо.
До мен силуетът ти носи се с нощния влак
Към мечтите ти сгушени нейде на тъмно.
И колко е тихо.         


        17.02.2010                4.23ч.  

Mnogo e hubavo i tujno

БРАВО ВАНКА ТИ СИ НАШИЯТ ГЕРОЙ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
:)

ОТ ТВОИТЕ АВЕРИ!!!!! ОТ ВЕЛИКО ТЬРНОВО!!!!!!!!!!!!!!