До днес за себе си  аз нищо не съм сторил.
Умря ли егоистът  в мен,или пък спи?
Продадох ли душата си на бога?
Или на дяволът харизах  без пари?

Какво очаквате от мене хора?
Да бъда всеотдаен и желан?
Да бъда без вина дори виновен.
Да бъда ваш завинаги , но сам.

простете ми че съгреших,
но неизменно аз по пътя си опитвах да вървя.
Нерядко смятах бялото за черно,
но винаги без мисъл за вина.

И не злобеех аз по други грешки.
Все пак човешко е да се греши.
Защото всички сме от тлен гореща,
в която често разумът кипи.

Това съм аз.Все сам и тъй порочен.
Новярващ във Доброто до захлас.
Добрата Мисъл е антибиотик
за здравето на вътрешния глас,?..