Звъня на моя телефон ,
и вдигам го -да чуя себе си.
Какво  ли имам да си кажа .

все нещо  в съвестта си проверявам ,
все има неразбрано  вътре в мен .
Ще спорим ли  ,или  ще си крещим за двама .

да моля , ало, не те чувам ......
да , не  , какво ?,  я  повтори ! 
Не не ,да , искам  да говорим .

Не ми  се  карай , дай по кротко....
Разбери , това което казваш  е  добре,
но то  е тъй за теб ,за мене -не.

Да , ти си моето сърце ;..
да , не само мускул си  , да зная ;...
добре , сега ме чуй , млъкни  за бога .

Не , не  не спирай , говори ,
о боже , ако спреш , с кой 
после аз ще си говоря .

13.03.10.          13.38 ч.  

PS.  беше труден диалог , .........