Нощта покри града със своя плащ.
Шумът отиде  си , навярно да отдъхне
блещукат уморено релсите  във тиха нощ.
Трамваен тътен утре ще ги погне.

лежа със поглед вперен във екрана,
а звуците  заливат  без пощада,
проточени във диалози и реклами.
и мисля си за теб,но все  те няма.

Не те открих , когато  бях със тебе .
Стотици нощи твоят дъх не ме опари.
усмивките  , сълзите твои аз не сварих
да съхраня  във спомени .

Изгубих те - прочетох ти в очите
когато ме погледна мила Моя .
И болката изтече със сълзите,
изгубих те без нищичко да сторя.


О, как се мразя , как се ненавиждам .
Съсипвах ти живота  с  всяка стъпка .
Превръщах го в надежда невъзможна .
Прости ми  ако можеш Мила  Моя.


       10.04.2010  23.38ч.