Миг   от   вселена   Нощта прегръща с нежния си плащ премръзналото тяло на луната , морето пее своя вечен марш покрито от звезди във тишината. По него тича лунната дъга Разсичаща вълните до безкрая , По този път се ражда синева Отваряща врата на светлината .   Този път искам аз някой ден да извървя , Все напред ,тичайки към безкрая на света.   Поемам дъх наситен с нежен   хлад Като сълзи на милиони рози Родени в утрото на този град С надеждата да бъдат подарени ,  да светнат с тях   усмивки и любов от аромата им целувки да се сипят по светлата пътека на деня , роден от нощната любов със тишината.   Светъл ден , слънчев ден търсиш ти във теб и в мен От любов озарен   нека бъде този ден .

Харесва ми такава идилия