Как тихо е ! Дори листата спят.
Денят горещ едва премина и в в още неизстиналия дъб
запя щурче .
Луната грей над стихналия град ,паважа уморен изстена
под устрема забързан на такси ,и то във миг отмина.
Нощта върви прибутваща стрелките
на стария часовник монотонен,
дванайсет е ..и се събужда тихо
една Надежда, спотаена в мен .
Тя никога не ме напуска , дори когато моля я със глас
да си отиде ,да излезе в отпуск ,
да си намери друг, по малък будала.
Защо тъй здраво си се вкопчила във мене ?
С какво подхранвам твоя стар инат?
Една надежда винаги потребна е
на някого във тоя тъжен свят .
При мен ще си останеш все такава .
Надежда си , не си дори Мечта .
Да ,аз си те харесвам и такава ,
дори понякога невчесана и зла.
Едно е ясно заедно ще мрем ,
завинаги Прочуствена и Нежна .
Така от тоя свят ще си отида в плен
на моята единствена Надежда .
София , Надежда-2 юли,24/25 ,0:25 ч