жив съм  а тебе те няма

 да се усмихнеш и стоплиш денят,

искам утре да пием кафето си двамата

и да видя в очите ти  , че е хубав светът.

Искам    песни да  галят   сърцата ни

И да  тичаме   боси   в дъжда .

И в зелената   шар  на поляните

Да прегърнем  мечти и тела .

И захвърлили  дрехи  и разум

Сграбчени  да се  любим , без глас..

И  така  запотени  и  стенещи

Да  заспим  във  върховен  екстаз.

По телата  ни   цветните ласки  

Да  пълзат  непрестанно  без край,

Аромати    на  бъз  и  тревички

да ни  пеят  във летния зной.

А пък после да седнем унесени

Вплели  длани   коси  и  тела

На брега , до реката отнасяща

Любовта ни  без  вик и следа .

София , 20.11.2012г.  14.37ч.