Вятърът  размита  небосклона 

С облаци навъсени и сиви.

Дреме тъпо цвете на балкона

Люшкано от пориви лениви.

Кестенът  пред  мене сякаш  пее,

Клати нежно  яките си клони.

Сякаш иска  бързо да изгони

Свраката от своята корона .

 Уличката  в дрезгав мрак потъна .

Тишината  бавно  ме  погали

Тръпнещ  от целувката и нежна

И ухаещ  силно на цигари .

Мислите ми  блъскат се  във мене

Бягат като котки в тъмнината

Част от мен е с тях  от тук нататък

Като гълъб с поща  от душата .

Но ще стигнат ли до теб навреме

Ще намерят ли адреса  нощем

Или ще се върнат пак при мене

Като рикошет от изстрел точен….

Все по тъмна става тишината ,

Само уличната лампа  гузно свети

Чувства   се ненужна и нахална

че  разсейва  нощните поети J)

 18.06.2015      ……..ей така  спонтанно