Постинг
06.12.2016 10:25 -
Зимни мисли
Нощта е вън , в сърцето-самотата.
А тишината - стон е , тежък грях ,сълза…
Цигарен дим отлита нейде в небесата,
Очите търсят падаща звезда.
Отронва се поредната въздишка
Напуснала гърдите неспокойни
Дърветата ме гледат голи и учудени,
Разменяме си погледи невиждащи ,хралупени.
Листата си захвърлили по старите алеи ,
със завист гледат смърчовете облечени в зелено,
а те стърчат наперени , очакващи навярно
да ги накичат някога със светещи гирлянди.
Придрънква нейде бързайки
трамвай със късни пътници,
като среднощен рицар със шлем ,с железен кон..
това ме върна някак си към времето когато
въздишките изпусках надувайки балон….
София, 04.12.2016г. 21.56 ч.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.