навъсен ,скучен ,леко окъсял
в душата сиво е ,сърцето е замряло
дори снегът навънка не е бял.

От месеци не сещам радост и усмивки
не ползвам огледалото дори,
от страх във него да не видя себе си
такъв какъвто ненавиждаш ти.

Не мога даже да си кажа -стига!
Не срещай утрото намръщен пак.
Дари с усмивка непознатите във парка.
Дари със радост първия просяк.

Дарил бих всеки със спестените надежди.
Бих дал последния си лев на Теб,
Кръвта си дал бих , трепетите , себе си.
Бих дал на всеки своята ръка.

Тъй седнал тихо на достигнатото дъно 
на своя труден и навъсен ден ,
във без изходната си роля на говедо 
което чака да го колят за курбан ,Аз
ви наричам :Нека се усмихнем 
на всеки непознат и поздравим.
Да бъдем хора,честни и почтени...
Така поне спокоен ще умра.

Ще знам че господ ще отсъди справедливо
за грешките си ще си плащам ,знам.
На тез които ми откраднаха мечтите 
аз съм простил .

И ако трябва да избирам път за себе си
отново тръгнал бих по дъхави треви,
пътека да намеря към сърцата ви ,
далеч от магистрали и коли.

Животът ми е втора употреба ,
на Вас раздавам своите мечти,
вземете ги ,за мене аз оставям 
мъничко любов и себе си....

04.12.2016г. 17.22 ч.