По стръмнината на моята орис.

Няма ли  взорът ми сетен да спре

на поле с детелини  постлано.

И приседнал на камъка хладен

Пак се взирам напред –

докъдето ми погледа жаден

търси  онзи  мечтан силует…..

Где си мое Поле ,  моя страстна постеля зелена?

Вече  жълто си знам ,

В жътва  златна  те къпят комбайните.

Ала искам те пак с този прашно златен килим

 пак постлано.

Мое  вечно Поле   , моя  песен  и  лято мечтано.

Под Балкана  все сгушено ,от вятър все галено само.

Мое  тъжно Поле ,без деца и  препускащи кончета.

Няма кой да мете  твойта  прашна   тъй  лятна премяна.

Де Огоста тече ,   бързаща към вечния Дунав.

Мое  топло и  мило Поле .Ще те видя ли  пак  или  все 

пак по мойта  пътека ще  тръгна.

Ще те видя аз знам , 

Там във тебе  съм сложил ,Поле  мойте близки

Затуй ще се върна .