Душата ми почива отмаляла.
Сърцето бие бавно,уморено.
Светът го няма ,на Сънят е в плен.
А аз съм в неговата кино зала.
Салонът празен,филмът черно бял.
Зад мен прожекторът ръмжи и скърца.
Над мен светлинен сноп лъчи,
актьорът някак си познато ми звучи,
поглежда ме и нещо ми шепти...
Заглеждам се в екрана и мълча.
усещам пак по кожата си тръпки.
Среднощен филм за моите мечти
аз гледам...
от спящите очи текат сълзи...
Мечтите не умират ..
и заспивам.


Баден Баден , 31.07.2021 16 ч. 05 мин.