Уморих се да влача нозе
По стръмнината на моята орис.
Няма ли взорът ми сетен да спре
на поле с детелини постлано.
И приседнал на камъка хладен
Пак се взирам напред –
докъдето ми погледа жаден
търси онзи мечтан силует….
. Где си мое Поле ,
моя страстна постеля зелена?
Вече жълто си знам ,
В жътва златна те къпят комбайни.
Ала искам те пак
с този прашно златен килим пак постлано.
Мое вечно Поле ,
моя песен и лято мечтано.
Под Балкана все сгушено ,
от вятър все галено само.
Мое тъжно Поле ,
без деца и препускащи кончета.
Няма кой да мете
твойта прашна тъй лятна премяна.
Де Огоста тече ,
бързаща към вечния Дунав.
Мое топло и мило Поле .
Ще те видя ли пак или
все пак по мойта пътека ще тръгна.
Ще те видя аз знам ,
Там във тебе съм сложил , Поле
мойте близки Затуй ще се върна .