Постинг
20.11.2022 21:51 -
Зимни ласки
Автор: pi4bull
Категория: Поезия
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.11.2022 21:52
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 20.11.2022 21:52
Мъглата е притиснала града,
умирайки нощта пак тихо плаче.
Росата мие старите листа
а клоните си шепнат в мрака.
Мъждукат уличните лампи вън
и кротко чакат те зората .
А в къщи лампички елхови светят знам
и сгряват ми пред Коледно душата.
Подаръци усмивки ще дарят .
Ще грейнат детските усмивки.
И аз ще знам че пак ще чуя звън
на вашите прегръдки и честитки.
И някога , когато възмъжал
синът ми ме попита за това
къде съм бил ,къде съм скитал...
защо не съм бил с него у дома?.
Аз отговор не ще намеря верен
но няма да говоря-ще мълча.
Мъжът не може да остане беден,
когато помнят детските сърца.
23.12.2017 5:40 някъде в Германия
умирайки нощта пак тихо плаче.
Росата мие старите листа
а клоните си шепнат в мрака.
Мъждукат уличните лампи вън
и кротко чакат те зората .
А в къщи лампички елхови светят знам
и сгряват ми пред Коледно душата.
Подаръци усмивки ще дарят .
Ще грейнат детските усмивки.
И аз ще знам че пак ще чуя звън
на вашите прегръдки и честитки.
И някога , когато възмъжал
синът ми ме попита за това
къде съм бил ,къде съм скитал...
защо не съм бил с него у дома?.
Аз отговор не ще намеря верен
но няма да говоря-ще мълча.
Мъжът не може да остане беден,
когато помнят детските сърца.
23.12.2017 5:40 някъде в Германия
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.