Мъглата е притиснала града,
умирайки нощта пак тихо плаче.
Росата мие старите листа
а клоните си шепнат в мрака.

Мъждукат уличните лампи вън
и кротко чакат те зората .
А в къщи лампички елхови светят знам
и сгряват ми пред Коледно душата.

Подаръци усмивки ще дарят .
Ще грейнат детските усмивки.
И аз ще знам че пак ще чуя звън
на вашите прегръдки и честитки.

И някога , когато възмъжал
синът ми ме попита за това
къде съм бил ,къде съм скитал...
защо не съм бил с него у дома?.

Аз отговор не ще намеря верен
но няма да говоря-ще мълча.
Мъжът не може да остане беден,
когато помнят детските сърца.

23.12.2017 5:40 някъде в Германия