Искам да крещя ,че обичам
този свят зъл и свиреп.
Този свят нежен , първичен,
щом си в него и аз съм до теб.

Искам да дишам и пея,
и да удрям китарата пак.
и през струните трелите смели
да летят през нощния мрак.

Искам слънцето все да огрява
и да топли зелената шир.
Как сърцето да стопля аз зная.
Щом за тебе тупти то безспир.


Искам все на моста да бъда,
дето трудно към тебе строях.
И когато след време си тръгна,
да се радвам че с тебе живях.

И когато отново се върна
в този свят с чиста душа.
Пак към тебе ще тръгна повярвай.
като стръкче зелена трева...

ББ 31.03.

Койт о е влюбен, обича живота такъв, какъвто е; обича света, макар несъвърше.
Честит Първи април – Ден на шегата и смеха!