Беше тъмно. Изведнаж чу някой да го вика по име. Видя непознато лице .Без тяло. Само лице , някак сияещо , озарено от бяла , отразена светлина.
– Ела Иване , не се плаши, искам да ти покажа другият свят .
   Гласът бе ясен , топъл, но непознат. Иван тръгна към него , усещаше се лек като перце, сякаш не ходеше ,а летеше като облак. Някак си тъмнината изчезна , просветли се , ала пред погледът му се простираше някакво огромно поле, или планинско плато , защото в края се издигаше възвишение , като вълшебен планински хребет.
Иван виждаше все по ясно лицето на образът , все така стоящ пред него .
Само Лице , ясно сиви очи, брада , бяла кожа и гъста черна коса .
Тяло нямаше. Иван усети как тръпки полазват тялото му. Наближи хребета , Изведнаж пред него се появи човек в цял ръст , целият в бяла тога .
Махаше му с ръка да се приближи. Усети присъствието на друг човек. Беше го застигнал , дишаше тежко и погледът му тревожно шареше насам натам . Тогава видя ,че точно пред очите му , сякаш на монитор , в долната дясна част на странния екран се бяха появили цифри , някакво трицифрено число му натякваше да го следи , 115, 115,....
В лявата част на екрана се появи името му , рожденната му дата , рожденното му място , имената на родителите.... Бе онемял.
    – Какво е това , къде съм ? чу как човекът зад него почти викаше от страх.
Иван можеше да чуе ясно имената му , които изричаше очакващия ги , облечен в бяло мъж
  – Димитър Павлов Янков. .... каза му рожденната дата и имената на родителите. Човекът наречен Димитър кимна поразен от изненада.
  – Какво е това , някаква игра, защо виждам тази цифра 28 и кой си ти? питаше Димитър припряно и почти изстерично изхлипа.
Пред очите на Иван се появи отвор в снагата на планинския склон . Огромен , като Уста на Тунел , но вместо тъмнина , от тунела струеше светлина . На входа на тунела освен брадатият млад мъж имаше още дванадесетина подобни нему , различни по възра ст , всичките облечени в бяло . Иван се обърна назад и тогава видя че не са сами , идваха още хора , мъже , жени , млади , стари , и всичките бяха устремили погледите си към входа на светещата пещера.
Младият човек хвана Иван за ръка и го поведе към останалите ,облечени в бяло , насядали на нарове до скалната ниша. Представи го и най възрастният го попита вижда ли цифрата пред него. Иван кимна с глава. Беше се загледал в три други входа , два навътре в пещерата , и един в дясно от тях. Пред този в дясно стояха група от четири , облечени в тъмни раса , всичките брадати , но със някак си зловещо святкащи очи , и смеещи се , сякаш се радваха на прииждащите хора.
 –“Какво е това число , и защо постоянно примигва пред очите ми ?“ попита Иван.
 – Това е броят на земните ти грехове “ бе отговорът.
 –“ Къде съм ? Мъртъв ли съм ? Това ли са портите на АДА “? , попита Иван .
 – “ Не , не си мъртъв, днес си наш гост , твоят Ангел те доведе, а ние сме съдиите , ние сме Страшният съд.“ а това което виждаш е Чистилището.
 – Значи с тези грехове съм за Ада ?“ Иван усети как гърлото му пресъхна.
 – Не това са всичките грехове , които си сторил на земята , но не са само твоите а и на онези твои предци до 3 коляно , дето ти трябва да изкупуваш заради липсата на опрощение , недадено ,или непоискано от тях. Защото вместо да са искали прошка за греховете си , те са се молели за други , материални или нематериални блага , каквито Бог дарява само смирените и опрощени християни.“
  – Значи аз съм за Рая? попита чулия разговорът Димитър .
  – Не Димитре , твоите грехове , макар и малко на брой са много тежки , непростимо тежки , затова решихме да ги изкупиш в Ада ! бе отговорът на Съда. В този миг към него се втурнаха двамина от пазещите портите адови , хванаха отчаяния човечец и потънаха в десния тунел ,озаряван от пурпурно огнени отенъци .
  Иван стоеше като вкаменен от видяното.
  – Ела с мен , “ Посрещналият го пръв брадат младеж го поведе към другите два тунела. излъчващи бяла светлина.
  – Коя е портата на Рая ? попита Иван.
  – И двете порти пред теб са към Рая , избери която искаш , влез и виж. “
 Ангелът се усмихваше и го канеше с поглед да продължи напред. Влезе , пред очите ми се разстлилаше огромно поле , цялото в бяло зелена светлина , пред очите му се мяркаха хора , в бяло , носещи се нетленно над полето . Над главите им вместо небе имаше някак си странно прозрачна синева .
  – Тука и твоите родители , твоят прадядо Полихрон , чичо ти Георги , баба ти Христана , леля ти Мария . Но сега не можеш да се видиш с тях ,защото си немъртъв , ти си мой гост , а аз съм твоят ангел – пазител .
  Не ме познаваш , аз съм брат на твоята баба Христана , загинах на 26 г. по време на жътва , уби ме Вършачката.
 Аз съм с теб откакто стана войник , и до сега. Иван го погледна , сълзите му се стекоха по лицето , наведе глава и целуна бялата му роба.
  – Защо ме доведе тук дядо Тодоре “ Защо ?
   – Искам да успокоя душата ти сине , много я мъчиш . Днес е Томина неделя , Великденя на нетленните . И сега се върни в земния свят , има много неща да сториш , и тогава ще дойде време да те повикам при нас , и помни , вече си опростен от греховете , твоите и на предците ти.
  Пази се Иване , новите грехове след този ден тежат двойно .
  Не сторвай грехове , добро сторвай . ...
  Ангелът му махна с ръка и изчезна .

   Откъс от повеста “ Пеперудата “ 23.04.2023 , Томина неделя е ....