Пиша нещо от сърце  , ала стих от туй излиза

Май повреден си момче  пишеш в проза  ама с рима.

Даже   мислите си  аз   често в  стихове   ги хващам ...

Другият близнак се смей –иде ми да  го напляскам .

Аз съм скучен стар   келеш   ,който в спомени се дави .

Като млад не бях поет   ,нямах време за балади.

Помъдрях ли , остарях ли ? Нещо в мене се повреди.

Бълвам  просто , на шега  само  антикварни трели.

Нещо  в  мозъка ми май   трайно се е   настанило ,

все човърка  ме  и  пак   стихче си  написах , мило.

Накъде ли ще избий  тази моя Орис   щура?

Ето пак   сърце  се смей  ...но  ми става  нещо  с  Шнура .

Дава все накъсо той   и от него нямам мира .

Ужас , моят  телефон  бавно  гасне и умира .

Майната му   , ще го  заредя   като се настихоплетя,

Музата ми е дошла , с нея искам да се кефя .

София , 03.12.2012г.