От небето  ме гледа звезда.

Една мъничка бяла ,красива

 и  намига ми  милата тя ,

сякаш праща сигнали от Рая.

Моя нежна Звездице  добра

как е там  в твоят свят  необятен,

тъмен или облян в светлина

хем желан , а така непонятен.

Можеш ли да ме вземеш при теб?

За това от дете си мечтая!

Тъй ,от малък, та  виж и до днес

Все по тебе копнея ,витая…

Мойто време аз тук проживях.

Всеки порив изпитах до края.

Каквото имах ,дарих , пропилях..

Вече нищо не искам  до края.

И обичах , и мразих ,  и пях

И редих в строфи  страсти нетленни.

Все едно..И до днес не разбрах

що сърцето боли недоволно?

Та  кажи ми Звездице    добра

Ще ме вземеш ли скоро ,при тебе?

Да погледна от  горе Света

изоставен от Сина Господен .                               27.01.2017г.    19.30    Студено е …