То падна във калната локва,
унило ,повехнало ,тъжно.
А локвата жадно попила нежния дъх
изглеждаше цветна.
Тя бе забравила срещата с черната пръст.
Когато летя като капчици бистри
от там , от небесния свод,
прегърна на слънцето бяло лъчите,
и създаде прекрасна дъга...
Тя бързо превърна се в локвичка малка 
поела калта.
И ето, сега се виждаше Цвете.

Баден Баден 15.05.18.

Пролетно