Много мостове аз изгорих,
в прах и мъка заравях душата.
От приятелства се уморих
все да бягам , да мамя съдбата.

И където отидех , бях сам.
Като цвете във ваза забравено.
Подарено за празник , и там
без вода и любов изоставено.

Днес не бързам за никъде ,знам
че последния път е пред мене.
И дори да открия пак мост
вече няма да има значение.


Баден Баден, 05.02.21 22:20ч.