Ти идваш
когато най малко очаквам,
възседнала облакът зимен.
Какво ли те води
през тъмните доби
във мойте покои интимни?

Нима само аз те викам в съня си?
Нима само мене ти чуваш?
С какво предизвикал съм тъмните сили?
Не търсех утеха ,
не просех подкрепа ,
ни тежки греховни въпроси.

Иди си , душата ми плаче ,
върви си , не впивай очите си в мрака.
Аз нищо не искам,
нито продавам ,
лицето не крия зад маска.

Каквото такова ,
без стон и ридание,
без нервно преплетени пръсти.
Обвит във мълчание ,
с броня от мисли и
шлем от безброй наказания.

Ще стана
със първият лъч на Зората,
когато отлитнеш в безкрая.
С кафе и цигара
ще изпратя съдбата след теб...
Искам сам да остана.


Б.Б. 08.02. 21 14:20