"Светът се руши сине.Сякаш някакъв небесен ураган вилнее.Само дето не руши къщи и сгради сине,душите ни човешки събаря. Изсмуква доброто от хората , като невидим демон обсебва човека , изяжда доброто и усмихнатото човешко сърце и го оставя с тежка кесия злато. И той -човекът сине става нечовек. В него като гладен бурен расте алчността, злобата,завистта,омразата към другият.Страшното е ,че няма лек за това сине, и господ не ни го дава ,защото той вече го даде ама ние хората го продадохме за 30 сребърника.Помня само името на този лек моето момче.Вяра се казваше .Той ,Господ ни го даде заедно със своя син ,но ние го предадохме. Даде и Любов и милосърдие. Ама всичко захвърлихме заради пустият мерак да ламтим за злато и имане, пусти да опустеят. Сине, те ни разболяха заради тях се изтрепват хората,братя и сестри ,деца и родители се намразват.Като чужди се гледат. Сам трябва да търсиш тези лекове момчето ми. Ако ги намериш пий от тях и на дугите давай,пък дано оцелее човекът,да спре разрухата на тази земя иначе бог ще я забрави завинаги. И тогава тежко на човешкия род.."


Откъс от "Пеперудата"

незавършена повест за една човешка история Б.Б. 21:40