Сърцето спи , душата отмаляла 
отказва да склопи очи.
Във здрача синкав на портала 
потъват мисли и мечти .

Къде отлитат те сега 
от мисълта ми взели тяга ,
И ще намерят ли те теб ,
която в мен си ги създала?

Навярно спиш ти сгушена 
в уютен дом с любими хора ,
Незнаеща към мен вървиш ,
Не виждаща , не разгадала 
Каква омая раждаш в мен ,
опияняваща ,резлива 
Като амброзия със мед .
Не ме оставяй Музо дивна .

Когато тръгнеш си-кажи ми ,
Не ме оставяй без слова .
С надежда благо се заспива ,
Без теб е тежка самота .

23.51ч. София 2011г.