Когато няма рамо , на което
да се облегнеш в труден час.
когато само с чашата с кафето
споделяш мисли ти на глас.

И някак тежко е , и тихо във душата,
и тъжно блъска твоето сърце.
Китарата в ръцете вяло дрънка ,
но песен няма , замълчи момче.

Денят не ражда радост ,
сив и стар започва трудно и еднообразно.
Без капка трепет слънцето пълзи
по хоризонта вечно необятен.

И покрай себе си не срещаш никого,
не няма хора, само сенките летят
в стоманени шинели скроени
от Ауди или ВМВ.

И тъй минават в страшен бяг години,
и няма връщане назад.
Дали ще срещнеш нейде старо време
миришещо на истински живот?

Едва ли, нищо не повтаря
прекрасните отминали лета.
Морето само Черно си остава
със своята безкрайна синева.


Б.Б. 16.04.22 20:40