А тишината - стон е , тежък грях ,сълза…
Цигарен дим отлита нейде в небесата,
Очите търсят падаща звезда.

Отронва се поредната въздишка 
Напуснала гърдите неспокойни 
Дърветата ме гледат голи и учудени,
Разменяме си погледи невиждащи ,хралупени.

Листата си захвърлили по старите алеи ,
със завист гледат смърчовете облечени в зелено,
а те стърчат наперени , очакващи навярно 
да ги накичат някога със светещи гирлянди.

Придрънква нейде бързайки 
трамвай със късни пътници,
като среднощен рицар със шлем ,с железен кон..
това ме върна някак си към времето когато
въздишките изпусках надувайки балон….

София, 04.12.2016г. 21.56 ч.