Беше тъмно. Изведнаж чу някой да го вика по име. Видя непознато лице .Без тяло. Само лице , някак сияещо , озарено от бяла , отразена светлина.
– Ела Иване , не се плаши, искам да ти покажа другият свят .
   Гласът бе ясен , топъ...

 Това е моят свят.
Моите малки момчета
утре ще станат мъже .

 Те си отидоха тихо отдавна,
помня очите им кротки и благи,
нямаше болка и страх , нито сълзи,

 Когато няма рамо , на което
да се облегнеш в труден час.
когато само с чашата с кафето

 Искам да крещя ,че обичам
този свят зъл и свиреп.
Този свят нежен , първичен,

 цяла нощ скитах навън
търсих старата стряха с капчука.
Всъщност всичко било е насън,